Учени от Атина изследват риска от загуба на плода след амниоцентеза през втори триместър и въздействието на основни рискови фактори.

Рискът от аборт вследствие на амниоцентеза през втори триместър винаги е бил основание за притеснение у бременните. И с право! Не малко университети и научни колегии посвещават много време и усилия да оценят предпоставките и причините за увеличаване на риска от загуба на плода в този напреднал стадий на бременността. Мнението и ограничението, че амниоцентезата трябва да се прилага само след строго определяне и индивидуализиране на риска на всяка отделна пациентка, както и оценяване на персоналните особености на бременната, плода и бременността като цяло, поставят масовото и неограничено подлагане на бременните на инвазивни методи в графата „отживелица“.

Както е известно, в България 24-та гестационна седмица е горната граница, при която се разрешава аборт по медицински показатели. Това е свързано с многократно увеличените рискове за майката при физическата загуба и отстраняване на плода след този срок. Всяка загуба на плода след този период на бременността крие както риск за живота и здравето на майката, така и нанасянето на тежки морални и психологични травми на цялото семейство и всички очакващи това дете.

По тази причина учени от 1-ви Департамент по Акушерство и Гинекология в Университета в Атина проведоха изследване с цел да се определи въздействието на основни фактори върху загуба на плода след амниоцентеза през втори триместър. В това проучване са включени 6752 последователни амниоцентези, извършени в период от 7 години (2004-2010), като тези бременности са проследени и резултатът от тях и протичането им е известен. Оценени са различни майчини, фетални и фактори свързани със самата инвазивна процедура по вземане на материал от околоплодните води.

Според това проучване, делът на загубените бременности в периода след 24-та седмица след проведена амниоцентеза е притеснително голям – 1,19%. Като водещи рискови фактори са посочени възраст на майката, вагинално зацапване, усилено кървене по време на бременността, анамнеза на прекъсване на бременността през 2-ри триместър, минали повече от 3 спонтанни или медицински (хирургични) аборти през първи триместър, фиброми и много други. Все още има много неизяснени фактори, увеличаващи риска от аборт след провеждането на амниоцентеза.

Наличието дори на един от тези фактори поставя семейството пред увеличен риск за загуба на плода след провеждане на амниоцентеза. Това, както и нежеланието на семейството да подлага бебето и бременността на риск е причината все повече двойки да предпочитат неинвазивните пренатестове за изследване на плода и откриването на хромозомни аномалии като Синдром на Даун и други. Провеждането им още в ранна бременност (от 9-а гестационна седмица), абсолютната им безопасност и наличието им в цялата страна дават информацията и спокойствието на семейството относно здравето и развитието на тяхното бъдещо дете.